Разбрала майката, че работата е лоша, и посъветвала сина си:

— Виждаш ли, синко, не можем да излъжем баща ти. Ще трябва сам да спечелиш рублата. Иди да поработиш: по три гроша на ден да печелиш, пак за една неделя ще събереш една рубла; ще я донесеш на баща си и той ще ти повярва.

Послушал я синът.

Отишъл и наистина работил цяла седмица.

Свършил работа на един, пренесъл нещо на друг, събрал една рубла и я занесъл на баща си.

Помирисал и тези пари старецът и ги хвърлил в огъня.

— Не, синко, и това не си спечелил сам — казал му той.

Не се сдържал синът, спуснал се към огнището, изровил с голи ръце парите си от жаравата и извикал:

— Ти си полудял, татко! Цяла седмица работих и превивах гръб за тези пари, а ти ги хвърляш в огъня!

Тогава бащата рекъл:

— Е, сега вярвам, че си спечелил сам тази рубла, защото сърцето те заболя за нея. Виждаш ли, синко, как трудно се печелят парите! Ако работиш — ще имаш, не работиш ли — от глад ще умреш!

С тези думи бащата завещал на сина си целия имот и спокоен заминал за там, откъдето никой не се връща.